Собственият софтуер, известен също като несвободен софтуер или софтуер със затворен код, е компютърен софтуер, за който издателят на софтуера или друго лице си запазва някои права от лицензи за използване, модифициране, споделяне на модификации или споделяне на софтуера. Това е обратното на софтуера с отворен код или безплатен софтуер. Несвободният софтуер понякога включва патентни права. При лицензирането на софтуер, обемното лицензиране е практиката на продажба на лиценз, разрешаващ използването на една компютърна програма на голям брой компютри или от голям брой потребители. Клиенти на такива схеми за лицензиране обикновено са бизнес, правителствени или образователни институции, като цените за обемно лицензиране варират в зависимост от вида, количеството и приложимия срок на абонамента. Например софтуерът на Microsoft, достъпен чрез програми за корпоративно лицензиране, включва Microsoft Windows и Microsoft Office. Традиционно ключът за корпоративно лицензиране (VLK), който можеше да бъде предоставен на всички екземпляри на лицензираната компютърна програма, беше включен в обемното лицензиране. С популярността на софтуера като практика на услуга, клиентите с обемно лицензиране предоставят своя софтуер само с идентификационни данни, принадлежащи на онлайн потребителски акаунт, който се използва за други аспекти на услугите и предоставянето. До края на 60-те години на миналия век компютрите — големи и скъпи мейнфрейм компютри, машини в специално климатизирани компютърни зали — обикновено се отдават под наем на клиенти, вместо да се продават. Услугата и целият наличен софтуер обикновено се доставят от производителите без отделна такса до 1969 г. Доставчиците на компютри обикновено предоставят изходния код за инсталиран софтуер на клиентите. Затворен код означава компютърни програми, чийто изходен код не се публикува, освен за лицензополучатели. Той е достъпен за редактиране само от организацията, която го е разработила, и тези, които имат лиценз да използват софтуера. През 1969 г. IBM, която имаше висящи антитръстови дела срещу нея, доведе до промяна в индустрията, като започна да таксува отделно за мейнфрейм софтуер и услуги, като отдели хардуера и софтуера. „Отворено писмо до любители“ на Бил Гейтс през 1976 г. осъди безпрекословното нарушаване на авторски права от страна на компютърните любители на софтуер, особено на преводача Altair BASIC на Microsoft, и твърди, че неразрешеното им използване възпрепятства способността му да произвежда качествен софтуер. Но правният статут на авторските права върху софтуера, особено за обектния код, не беше ясен до решението на апелативния съд от 1983 г. по делото Apple Computer, Inc. срещу Franklin Computer Corp.