Ако четете това на компютър, има голям шанс да носите или да сте на една ръка разстояние от чифт слушалки или слушалки. Да посетите модерно офис място означава да влезете в стая с дузина песни, които свирят едновременно, но да не чуете нито една от тях. До половината от по-младите работници слушат музика на слушалките си, а огромното мнозинство смята, че това ни прави по-добри в работата си. В проучване след проучване ние с увереност съобщаваме, че музиката ни прави по-щастливи, по-добри в концентрацията и по-продуктивни. Науката казва, че сме пълни с това. Слушането на музика вреди на способността ни да си спомняме други стимули и всяка поп песен - силна или тиха - намалява цялостното представяне както за екстравертите, така и за интровертите. Тайванско проучване свързва музиката с текстовете с по-ниски резултати от тестовете за концентрация за студенти, а други изследвания показват, че музиката с думи разрушава уменията на нашия мозък за вербална обработка. „Тъй като мълчанието имаше най-доброто цялостно представяне, все пак би било препоръчително хората да работят в мълчание“, сухо заключи един доклад. Ако слушалките са толкова лоши за производителността, защо толкова много хора на работа имат слушалки? Има икономически отговор: Съединените щати се преместиха от земеделска/производствена икономика към икономика на услугите и повече работни места „изискват по-високи нива на концентрация, размисъл и креативност“. Това води до логистичен отговор: със 70 процента от служителите в офиса в кабини или открити работни пространства, е по-важно да създадете свой собствен пашкул от звук. Това ни води до психологически отговор: има доказателства, че музиката отпуска мускулите ни, подобрява настроението ни и дори може умерено да намали кръвното налягане, сърдечната честота и тревожността. Това, което музиката краде в остра концентрация, се връща при нас под формата на добри вибрации. Това ни довежда най-накрая до нашия окончателен културен отговор: Слушалките ни дават абсолютен контрол над нашата аудио среда, позволявайки ни да приватизираме обществените си пространства. Това е важно развитие за гъста офис среда в икономика на услугите. Но също така не представлява нищо по-малко от фундаментална промяна в основното отношение на хората към музиката.